Сайтът използва бисквитки.
Автоимунните заболявания са все по-чести и засягат все повече жизнени системи на организма. Когато имунната система започне да продуцира антитела, които атакуват щитовидната жлеза, производството на хормони става небалансирано и това се отразява зле на целия организъм.
Японецът Хакару Хашимото бил първият, който обърнал внимание на заболяването, при което тиреоидните клетки атрофират и постепенното ги заместват лимфоидни. Смятал, че причина за това е атакуването на щитовидната жлеза от имунната система. Резултатът е силно намаляване на продукцията на тиреоидните хормони и развитие на хипотиреоидизъм. Нарекъл болестта „лимфоматозна струма“. Това се случило още през 1912 г.
Едва през 1931 година лимфоматозната струма била призната за самостоятелно заболяване и започнали да я наричат болестта на Хашимото (тиреоидит на Хашимото).
От Хашимото боледуват повече жени, отколкото мъже – приблизително от 8:1 до 10:1. Най-уязвими са младежи на 12-16 години и жени от 30 до 40. В по-голямата част от случаите се наблюдава наследствен фактор, установени са и виновните за това гени. Смята се, че вероятността да се разболее дъщерята на жена, болна от Хашимото, е между 25% и 50%.
Рискови фактори за развитие на болестта са различни инфекции на дихателната система, някои медикаменти и вещества, сред които йод и катран от цигарите. Все по-голямо значение се придава на постоянния стрес, който е обяснение и за все по-големия брой заболели от автоимунната болест. При около една трета от болните се проявяват и други автоимунни заболявания.
Преди да се стигне до типичните симптоми на хипотиреоидизъм, болестта се развива бавно, често безсимптомно или със слабо проявени и нетипични симптоми. Случва се даже да има хипертиреоидизъм – когато вместо да потиска, имунната система стимулира щитовидната жлеза. При някои болни дори се отбелязва редуване на недостиг и излишък на тиреоидните хормони. Точно затова лечението на Хашимото изисква постоянно следене от квалифициран лекар. И хиперактивната, и ленивата щитовидна жлеза могат да са много опасни при липса на добро лечение.
В масовия случай прогнозата е разрушаване на жлезата и траен дефицит на хормоните, секретирани от нея. А хипотиреоидизмът изисква постоянна и непрекъсната хормонозаместителна терапия. Не бива да се забравя, че той причинява проблеми с възпроизводствената система при двата пола, които водят до невъзможно зачеване.
Сред най-често срещаните симптоми са:
• постепенно нарастване на килограмитеКакто вече стана дума, лечението трябва да се назначава от специалист. Към момента имуностимулантите не се препоръчват – по-скоро влошават нещата. Изборът на терапията зависи от общото състояние на пациента.
Не се самолекувайте в никакъв случай. Дори така препоръчваният йод е твърде вероятно в по-големи количества да активира автоимунния отговор на организма. С правилно лечение и контрол болните от Хашимото могат да водят нормален начин живот.
